Системно мислене

Според Марк Аврелий “ако нещо е полезно за цялото, то не може да е вредно за частта”. Обратното също е вярно – вредното за цялото е такова и за изграждащите го елементи.

Системното мислене се основава на разбирането, че всичко е част от нещо и това Нещо съдържа всичко съществуващо. Физиците го наричат затворена система. Такава най-вероятно е вселената ни.

Ако приемем тази постановка, то ние започваме да отсъждаме кое е полезно и кое вредно само от гледната точка на цялото. Тогава (привидно) полезното за частта може да е вредно за цялото. Пример е човешката болест рак. Тя е проява на качеството, познато като егоизъм. Егоизмът убива най-сетне себе си. Както се случва на тумора, когато заради него тялото, което го храни, умре?

Системното мислене дефинира добро и зло. Добро е това, което е от полза за цялото, и нищо друго.

Системното мислене ни избавя от мъката, че усилията ни да творим добро са безплодни. Светлината, създадена в коя да е точка на системата, увеличава светлостта на цялата система. Всеки акт на добро увеличава доброто на цялото и затова няма значение къде се действа, а само как. Няма значение също и дали е прието и оценено творчеството ни от съвременността.

Важно е само дали е полезно за цялото.